Европа загуби Е 670 млрд. от липсата на единни пазари
Министри, депутати, интелектуалци и общественици събира на следващия ден във Военния клуб някогашният вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков за премиерата на новата си книга " Накъде върви Европа ". Икономическият труд, който още веднъж е в съавторство с известния шведски икономист Андерс Аслунд, излезе от щемпел в края на предходната година с клеймото на Оксфордското университетско издателство.
На американския пазар се продава със заглавие " Europe`s Growth Challenge ".
" Накъде върви Европа " е един от петимата финалисти за елитната премия " Хайек " на Манхатънския институт. Тя е най-престижното отличие за икономическа литература в света. Победителят се избира от комитет от уважавани икономисти, публицисти и учени и се оповестява по време на влиятелна лекция в Ню Йорк. Тазгодишният притежател на премията " Хайек " ще стане явен до края на месеца.
Нова формула за икономическия напредък в Европа дава в книгата си Симеон Дянков. Тя включва 6 обхватни ограничения. Те са ограничение на обществените разноски до 42 % от брутния вътрешен артикул, отваряне на пазарите на услуги и цифрова търговия, понижаване на налозите върху труда, възстановяване качеството на междинното и висшето обучение дружно със основаването на условия за нововъведения, промени в пенсионните системи на страните от Европейски Съюз и завършване на европейския енергиен съюз.
България участва във всяка глава от книгата.
" Стандарт " разгласява в предходни броеве рекомендациите на Симеон Дянков за понижаване на налозите върху труда и за пенсионните промени в Европа, в частност - и у нас. Днес публикуваме фрагмент от книгата " Накъде върви Европа ", съдържащ другите 4 обхватни ограничения.
1. Ограничаване на обществените разноски до 42%от Брутният вътрешен продукт
Публичните разноски в Европа са приблизително с 1/10 по-високи спрямо други развити страни. Те отиват основно за обществени прехвърляния и би трябвало да бъдат затегнати, тъй като изкривяват тласъците. Високите обществени разноски потискат растежа. Повечето страни от Европейски Съюз позволиха обществените им разноски да набъбнат просто тъй като имат добра данъчна събираемост или опция да емитират облигации, без изключително задълбочаване дали разноските са от изгода за растежа и благосъстоянието. По-бедните европейски страни би трябвало да внимават с несъразмерните обществени разноски, с цел да избегнат фискални рецесии и високи равнища на безработица. Ниво на обществените разноски в диапазона 35–42% от Брутният вътрешен продукт наподобява оптимално за Европа. 1/3 от страните членки към този момент извършват този аршин (България, Естония, Ирландия, Латвия, Литва, Румъния, Словакия, Полша и Чехия) и растежът им е по-бърз от на останалите. Предлагаме горен предел на обществените разноски в спокойно време от 42% от Брутният вътрешен продукт, сходно на Маастрихтските критерии за годишен бюджетен недостиг не повече от 3% и държавен дълг не повече от 60% от Брутният вътрешен продукт.
2. Отваряне на пазарите за услуги и цифрова търговия
Най-големият капацитет за напредък е в пазара на услуги. Той съставлява 70% от актуалните стопански системи, само че остава фрагментиран и учудващо подценяван. Положението с бързо растящия пазар на цифрови услуги е още по-лошо. Според службата за проучвания към Европейския парламент най-значимите пропуснати изгоди за интервала 2014–2019 година са от изчезналите обединен дигитален пазар (340 милиарда евро, или 1,8% от Брутният вътрешен продукт на ЕС) и обединен пазар на услуги (330 милиарда евро, 1,8% от БВП). Европа би трябвало да отвори цифровите пазари. За благополучие, новите технологии и бизнес практики в онлайн търговията вършат остарелия протекционизъм неупотребим в тази област. Що се отнася до отварянето на услугите, през 2006 година Европейски Съюз одобри съответната инструкция, само че в нея има прекалено много малки врати, с цел да бъде дейно приложена за основаването на обединен пазар на услуги. Освен това използването й среща огромна опозиция заради групови ползи, да вземем за пример контролираните специалности. Многообразието от култури в Европа е в основата на разбирането, че услугите са нещо локално, според от съответната страна. Директивата на Европейски Съюз би трябвало да бъде разширена до съвсем всички услуги, с по-строги правила за отваряне на пазарите. Европа би имала изгода от унищожаване на ненужното контролиране на специалностите. Създаването на компании за услуги в други страни и въвеждането на благоприятни условия за „ всичко на едно гише " би следвало да се улеснят. Ако Европейската комисия ползва Директивата за услугите по-енергично, тя може да стане ефикасен инструмент за развиването на обединен пазар. Много може да се реализира посредством интегрирани публични поръчки. След като Европа стартира да употребява единна система за публични поръчки за общински, национални и интернационалните планове, многочислените служби, ангажирани с провеждането им, също ще бъдат интегрирани.
3. Подобряване на висшето обучение и основаване на по-добри условия за нововъведения
Европа от ден на ден изостава в нововъведенията и високите технологии. Елитните университети са причина за развиване. Иновациите процъфтяват в екосистемите, построени към университетите от международна класа, които се намират значително в Съединени американски щати и Англия. Университетите от континентална Европа би трябвало да наваксат. На първо място би трябвало да се одобри самата цел за развиване на елитни университети. Второ, независимостта от страната прави университетите в действителност страхотни. Топ университетите изискват огромно финансиране, само че то не се задушава от държавните регулации. Американските и английските университети имат обилни доходи от таксите за образование, които би трябвало да бъдат въведени в останалата част на Европа. Държавното финансиране би трябвало да се основава на качеството. Университетите процъфтяват, когато им е разрешено да се откажат от строгата регулация на заплатите и да заплащат на топ преподавателите съгласно достиженията им. Отнема време, с цел да се построи университет от най-високо качество, като би трябвало да се откри вярната композиция от независимост и тласъци. Водещите университети би трябвало да развиват реформаторски връзки със започващи компании. Трябва да имат и рационален метод към правата върху интелектуалната благосъстоятелност, тъй че новите компании да образуват клъстери към тях. Стартъпите изискват рисков капитал, който може да бъде единствено частен. Облекчени данъчни режими и регулации са за предпочитане, а привличането на гении дава огромни преимущества. Европейските университети могат още веднъж да се трансфорат в центрове за нововъведения, каквито бяха през първите десетилетия на XX век. Повечето европейски страни харчат прекомерно малко за проучвания и развойна активност. Почти единомислещо интернационалните изследвания предлагат по-големи разноски. Един от методите за повишението им е да се насърчава частната научноизследователска и развойна активност посредством данъчни тласъци.
4. Завършване на енергийния съюз
Еволюцията към общ европейски енергиен пазар е мудна. Европейска комисия среща забележителна опозиция от старите държавни мастодонти в енергетиката и от няколко от огромните страни членки. Въпреки това Комисията предприе значими стъпки. С приемането на третия енергиен пакет през 2009 година и на енергийния съюз през 2015 година Европейска комисия упорства за отворени пазари с благоприятни условия за избор от страна на потребителите и за отворени преносни мрежи. За задачата е нужна съответна инфраструктура, която да разреши транспорт на сила във всяка посока съгласно пазарните потребности. Предизвикателството пред Европейски Съюз е да покаже, че разполага с задоволително мощ, с цел да го реализира. Европа е прекомерно толерантна към държавните енергийни мастодонти. Те може да бъдат приватизирани както във Англия, която се откроява като най-отворения и диверсифициран енергиен пазар – сполучлив, с ниски цени и сигурни доставки. Европейските страни биха имали огромна изгода и от даването на достъп до естествени запаси на частни бизнесмени. В Европейски Съюз естествените запаси са държавна благосъстоятелност. По този метод притежателите на земя са лишени от тласъци да се включат в енергийния бранш. Концесионните такси остават тематика на националните законодателства. Ето и нашите рекомендации в резюме: да се облекчат фискалните и регулаторни тежести върху стопанската система, да се форсира завършването на общите пазари на сила, услуги и цифрова търговия, да се подтиква развиването на образованието, високите технологии и нововъведенията.
На американския пазар се продава със заглавие " Europe`s Growth Challenge ".
" Накъде върви Европа " е един от петимата финалисти за елитната премия " Хайек " на Манхатънския институт. Тя е най-престижното отличие за икономическа литература в света. Победителят се избира от комитет от уважавани икономисти, публицисти и учени и се оповестява по време на влиятелна лекция в Ню Йорк. Тазгодишният притежател на премията " Хайек " ще стане явен до края на месеца.
Нова формула за икономическия напредък в Европа дава в книгата си Симеон Дянков. Тя включва 6 обхватни ограничения. Те са ограничение на обществените разноски до 42 % от брутния вътрешен артикул, отваряне на пазарите на услуги и цифрова търговия, понижаване на налозите върху труда, възстановяване качеството на междинното и висшето обучение дружно със основаването на условия за нововъведения, промени в пенсионните системи на страните от Европейски Съюз и завършване на европейския енергиен съюз.
България участва във всяка глава от книгата.
" Стандарт " разгласява в предходни броеве рекомендациите на Симеон Дянков за понижаване на налозите върху труда и за пенсионните промени в Европа, в частност - и у нас. Днес публикуваме фрагмент от книгата " Накъде върви Европа ", съдържащ другите 4 обхватни ограничения.
1. Ограничаване на обществените разноски до 42%от Брутният вътрешен продукт
Публичните разноски в Европа са приблизително с 1/10 по-високи спрямо други развити страни. Те отиват основно за обществени прехвърляния и би трябвало да бъдат затегнати, тъй като изкривяват тласъците. Високите обществени разноски потискат растежа. Повечето страни от Европейски Съюз позволиха обществените им разноски да набъбнат просто тъй като имат добра данъчна събираемост или опция да емитират облигации, без изключително задълбочаване дали разноските са от изгода за растежа и благосъстоянието. По-бедните европейски страни би трябвало да внимават с несъразмерните обществени разноски, с цел да избегнат фискални рецесии и високи равнища на безработица. Ниво на обществените разноски в диапазона 35–42% от Брутният вътрешен продукт наподобява оптимално за Европа. 1/3 от страните членки към този момент извършват този аршин (България, Естония, Ирландия, Латвия, Литва, Румъния, Словакия, Полша и Чехия) и растежът им е по-бърз от на останалите. Предлагаме горен предел на обществените разноски в спокойно време от 42% от Брутният вътрешен продукт, сходно на Маастрихтските критерии за годишен бюджетен недостиг не повече от 3% и държавен дълг не повече от 60% от Брутният вътрешен продукт.
2. Отваряне на пазарите за услуги и цифрова търговия
Най-големият капацитет за напредък е в пазара на услуги. Той съставлява 70% от актуалните стопански системи, само че остава фрагментиран и учудващо подценяван. Положението с бързо растящия пазар на цифрови услуги е още по-лошо. Според службата за проучвания към Европейския парламент най-значимите пропуснати изгоди за интервала 2014–2019 година са от изчезналите обединен дигитален пазар (340 милиарда евро, или 1,8% от Брутният вътрешен продукт на ЕС) и обединен пазар на услуги (330 милиарда евро, 1,8% от БВП). Европа би трябвало да отвори цифровите пазари. За благополучие, новите технологии и бизнес практики в онлайн търговията вършат остарелия протекционизъм неупотребим в тази област. Що се отнася до отварянето на услугите, през 2006 година Европейски Съюз одобри съответната инструкция, само че в нея има прекалено много малки врати, с цел да бъде дейно приложена за основаването на обединен пазар на услуги. Освен това използването й среща огромна опозиция заради групови ползи, да вземем за пример контролираните специалности. Многообразието от култури в Европа е в основата на разбирането, че услугите са нещо локално, според от съответната страна. Директивата на Европейски Съюз би трябвало да бъде разширена до съвсем всички услуги, с по-строги правила за отваряне на пазарите. Европа би имала изгода от унищожаване на ненужното контролиране на специалностите. Създаването на компании за услуги в други страни и въвеждането на благоприятни условия за „ всичко на едно гише " би следвало да се улеснят. Ако Европейската комисия ползва Директивата за услугите по-енергично, тя може да стане ефикасен инструмент за развиването на обединен пазар. Много може да се реализира посредством интегрирани публични поръчки. След като Европа стартира да употребява единна система за публични поръчки за общински, национални и интернационалните планове, многочислените служби, ангажирани с провеждането им, също ще бъдат интегрирани.
3. Подобряване на висшето обучение и основаване на по-добри условия за нововъведения
Европа от ден на ден изостава в нововъведенията и високите технологии. Елитните университети са причина за развиване. Иновациите процъфтяват в екосистемите, построени към университетите от международна класа, които се намират значително в Съединени американски щати и Англия. Университетите от континентална Европа би трябвало да наваксат. На първо място би трябвало да се одобри самата цел за развиване на елитни университети. Второ, независимостта от страната прави университетите в действителност страхотни. Топ университетите изискват огромно финансиране, само че то не се задушава от държавните регулации. Американските и английските университети имат обилни доходи от таксите за образование, които би трябвало да бъдат въведени в останалата част на Европа. Държавното финансиране би трябвало да се основава на качеството. Университетите процъфтяват, когато им е разрешено да се откажат от строгата регулация на заплатите и да заплащат на топ преподавателите съгласно достиженията им. Отнема време, с цел да се построи университет от най-високо качество, като би трябвало да се откри вярната композиция от независимост и тласъци. Водещите университети би трябвало да развиват реформаторски връзки със започващи компании. Трябва да имат и рационален метод към правата върху интелектуалната благосъстоятелност, тъй че новите компании да образуват клъстери към тях. Стартъпите изискват рисков капитал, който може да бъде единствено частен. Облекчени данъчни режими и регулации са за предпочитане, а привличането на гении дава огромни преимущества. Европейските университети могат още веднъж да се трансфорат в центрове за нововъведения, каквито бяха през първите десетилетия на XX век. Повечето европейски страни харчат прекомерно малко за проучвания и развойна активност. Почти единомислещо интернационалните изследвания предлагат по-големи разноски. Един от методите за повишението им е да се насърчава частната научноизследователска и развойна активност посредством данъчни тласъци.
4. Завършване на енергийния съюз
Еволюцията към общ европейски енергиен пазар е мудна. Европейска комисия среща забележителна опозиция от старите държавни мастодонти в енергетиката и от няколко от огромните страни членки. Въпреки това Комисията предприе значими стъпки. С приемането на третия енергиен пакет през 2009 година и на енергийния съюз през 2015 година Европейска комисия упорства за отворени пазари с благоприятни условия за избор от страна на потребителите и за отворени преносни мрежи. За задачата е нужна съответна инфраструктура, която да разреши транспорт на сила във всяка посока съгласно пазарните потребности. Предизвикателството пред Европейски Съюз е да покаже, че разполага с задоволително мощ, с цел да го реализира. Европа е прекомерно толерантна към държавните енергийни мастодонти. Те може да бъдат приватизирани както във Англия, която се откроява като най-отворения и диверсифициран енергиен пазар – сполучлив, с ниски цени и сигурни доставки. Европейските страни биха имали огромна изгода и от даването на достъп до естествени запаси на частни бизнесмени. В Европейски Съюз естествените запаси са държавна благосъстоятелност. По този метод притежателите на земя са лишени от тласъци да се включат в енергийния бранш. Концесионните такси остават тематика на националните законодателства. Ето и нашите рекомендации в резюме: да се облекчат фискалните и регулаторни тежести върху стопанската система, да се форсира завършването на общите пазари на сила, услуги и цифрова търговия, да се подтиква развиването на образованието, високите технологии и нововъведенията.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ